Ако не сте забелязали, днес е 1-ви септември. Лятото ще си ходи вече - sad but true. Идва тъжната есен, а с нея и новата учебна година. За някои де. Лично аз онзи ден се записах да уча в един от най-елитните университети във френския Перник. Ще ставам инженерка! Най-якото е, че за целта няма да ми се наложи да уча нито химия, нито физика, нито електротехника, нито разни други забавни неща, които колегите ми в ТУ с радост изучават. Който ме мрази, да се почеша по дупето!
La rentrée (чете се "ла рантре") е другата седмица. По този повод онзи ден по френската телевизия излъчиха един репортаж, за който не мога да намеря прилагателно, което да го определи. Репортажът беше едновременно странен, шокиращ и отвратителен. Ставаше дума за les bizutages (чете се "ле бизютаж").
ВНИМАНИЕ! Текущата публикация не е подходяща за хора със слаби нерви.
И така, както сами бихте могли да се осведомите от препратката към wikipedia, les bizutages са разни практики във висшите учебни заведения във Франция, Белгия и може би други западноевропейски страни, които имат за цел да интегрират "зайците". Как става това ли? С унижение и издевателства! Кой организира всичко? Студентите от горния курс! Къде и как се провежда въпросната интеграция? Обикновено студентите от всички курсове дружно отиват на екскурзия (която, разбира се, не е безплатна) до някое усойно местенце за два-три дена. И се започват едни приключения...
Във Франция les bizutages са забранени със закон от 1998 година. В Белгия обаче провеждането им си е разрешено и напълно законно. Точно за това ставаше дума в гореспоменатия репортаж. Ето и два от най-фрапиращите случаи, които ми останаха в съзнанието :
1) Всички "зайци" трябвало да окачат на врата си картонена табела с името си. Един от тях решил да я свали и бил наказан по доста интересен начин - накарали го да яде картон и известно време да се придвижва лазейки... и той се подчинил!!! Новаците почти винаги се подчинявали, защото това бил единствения начин да се докажат пред другите. Представяте ли си?!
2) През първата нощ от екскурзията завели "зайците" на поход в някаква гора. Едно от момичетата се провинило някак си. (Не си спомням на каква точно безсмислена заповед не се било подчинило, за което се извинявам на уважаемата аудитория.) За назидание го накарали да коленичи в калта... и всички дружно почнали да го плюят!!! Момичето подало жалба до управата на университета, която от своя страна не ѝ обърнала никакво внимание. Казали ѝ да се оплаче на арменския поп...
Питам се как е възможно това да се случва в толкова развити страни като Франция и Белгия. Нямам отговор на този въпрос. Може би, когато в една страна всичко е прекалено подредено и уредено, хората се задушават и имат нужда от малко свобода? Нима унижението и издевателството над другите е адекватен начин да се почувстваш свободен?
Непрекъснато ни се набива в главите какви простаци сме българите и как никога няма да настигнем западните страни. След всичко видяно и чуто относно les bizutages, не смятам, че сме чак толкова зле. Какво лошо има в това да хапнеш една шопска салата с много пресен лук, да се напиеш като животно с домашен алкохол и да идеш на чалготека? Дори селската забава с три букви вече ми се струва много по-добра алтернатива за опознаване и интеграция в средата...
Стана дълга публикацията. Време ми е да се сопра. Надявам се, че не съм ви развалила съвсем деня. Take care!
La rentrée (чете се "ла рантре") е другата седмица. По този повод онзи ден по френската телевизия излъчиха един репортаж, за който не мога да намеря прилагателно, което да го определи. Репортажът беше едновременно странен, шокиращ и отвратителен. Ставаше дума за les bizutages (чете се "ле бизютаж").
ВНИМАНИЕ! Текущата публикация не е подходяща за хора със слаби нерви.
И така, както сами бихте могли да се осведомите от препратката към wikipedia, les bizutages са разни практики във висшите учебни заведения във Франция, Белгия и може би други западноевропейски страни, които имат за цел да интегрират "зайците". Как става това ли? С унижение и издевателства! Кой организира всичко? Студентите от горния курс! Къде и как се провежда въпросната интеграция? Обикновено студентите от всички курсове дружно отиват на екскурзия (която, разбира се, не е безплатна) до някое усойно местенце за два-три дена. И се започват едни приключения...
Във Франция les bizutages са забранени със закон от 1998 година. В Белгия обаче провеждането им си е разрешено и напълно законно. Точно за това ставаше дума в гореспоменатия репортаж. Ето и два от най-фрапиращите случаи, които ми останаха в съзнанието :
1) Всички "зайци" трябвало да окачат на врата си картонена табела с името си. Един от тях решил да я свали и бил наказан по доста интересен начин - накарали го да яде картон и известно време да се придвижва лазейки... и той се подчинил!!! Новаците почти винаги се подчинявали, защото това бил единствения начин да се докажат пред другите. Представяте ли си?!
2) През първата нощ от екскурзията завели "зайците" на поход в някаква гора. Едно от момичетата се провинило някак си. (Не си спомням на каква точно безсмислена заповед не се било подчинило, за което се извинявам на уважаемата аудитория.) За назидание го накарали да коленичи в калта... и всички дружно почнали да го плюят!!! Момичето подало жалба до управата на университета, която от своя страна не ѝ обърнала никакво внимание. Казали ѝ да се оплаче на арменския поп...
Питам се как е възможно това да се случва в толкова развити страни като Франция и Белгия. Нямам отговор на този въпрос. Може би, когато в една страна всичко е прекалено подредено и уредено, хората се задушават и имат нужда от малко свобода? Нима унижението и издевателството над другите е адекватен начин да се почувстваш свободен?
Непрекъснато ни се набива в главите какви простаци сме българите и как никога няма да настигнем западните страни. След всичко видяно и чуто относно les bizutages, не смятам, че сме чак толкова зле. Какво лошо има в това да хапнеш една шопска салата с много пресен лук, да се напиеш като животно с домашен алкохол и да идеш на чалготека? Дори селската забава с три букви вече ми се струва много по-добра алтернатива за опознаване и интеграция в средата...
Стана дълга публикацията. Време ми е да се сопра. Надявам се, че не съм ви развалила съвсем деня. Take care!
Няма коментари:
Публикуване на коментар