Не, не съм на почивка в Обзор. (За мое съжаление!) В Перник съм. Във френския Перник де - гр. Сержи.
Сержи е един тъжен град, който дори слънцето не желае да посети. Улиците му са пусти, а молът - претъпкан. Въпреки отсъствието на мини в околностите на френския Перник, жителите му си приличат на миньори - повечето са черни и/или мръсни.
И така, следва кратък обзор на случващото се с мен през изминалата седмица :
Още с пристигането ми квартирата, в която ще живуркам, придоби друг вид - направо грейна! (Как да не грейне, като в нея се настани едно истинско слънчице...) Някои от най-забележителните придобивки, които домъкнах от родината, са цикламената китайска сапунерка с делфинчета, кухненското пешкирче с избродирани чашки за кафе и пластмасовите самозалепващи се закачалки за кърпи и ръкохватки :
Ден 1 : Станах малко след 07h00. Щяха да идват да фиксват телефонната линия. Не казвам "да я пускат", защото си беше пусната... в съседите. Последното е едновременно успокояващо и тревожно - не само в България се работи през пръсти. И така, техникът дойде и оправи бъркотията, сътворена от някой друг техник, което пък от своя страна беше последната пречка да имам Интернет в новия си дом. Две минути по-късно вече нападах врага в sofiawars...
Ден 2 : Станах от кревата и пуснах компа. (Ако и на вас ви се е случвало подобно нещо, помахайте с уши!) Понатрепах няколко слабаци в sofiawars и покесих в лицевата-книга. След това излязох с приятеля ми. Хванахме железницата и се озовахме в Париж. Там се наложи да убия час и половина съвсем самичка. Реших да се поразходя вместо да троша пари в някой търговски център. Тръгнах направо, после завих насам, след малко завих натам и... се позагубих. Половин час се лутах из разни малки улички. Добре че хората са измислили табелките! Успях да се ориентирам без да разговарям с непознати. (Мама така ме е учила.) За награда гаджето ме заведе на суши. О, сьомго! О, рибо тон! О, други сурови риби, чието име дори не зная! <3
Ден 3 : Станах от кревата и пуснах компа. (изненада-нада ах-а) Понатрепах няколко слабаци в sofiawars и покесих в лицевата-книга. След това с приятеля ми отидохме да тичаме в парка. Страшна съм атлетка-тетка! Прибрахме се и смотахме по един сладолед. Да не заслабнем случайно...
Ден 4 : Станах от кревата и пуснах компа. (again) Понатрепах няколко слабаци в sofiawars и покесих в лицевата-книга. Изпрахосмучках апартамента и позамих туй-онуй. Гаджето беше на работа и се наложи аз да сготвя за вечеря. За предястие забърках един разхлаждащ таратор :
Основното пък беше скариди с леко измислено гуакамоле. Първото ми гуакамоле в живота. Може би и едно от последните... Малко попрекалих с подправките и най-вече с лютото. (Казах вече, че беше едно доста измислено гуакамоле!) Приятелят ми пък взе, че го хареса. Ето го и самото ястие :
Ден 5 : Станах от кревата и пуснах компа. (comme d'habitude) Понатрепах няколко слабаци в sofiawars и покесих в лицевата-книга. След това изчистих недоизчистеното вкъщи.
Ден 6 : Необходимо ли е да споменавам, както правих сутринта? След закуска беше време да разбера как работи пералнята. Не бях виждала толкова лесна за използване пералня! Изпрахме кюлотите и отидохме на центъра. Изкупихме супера и едвам се прибрахме дома... Засега пари за кола няма. :( Следобед се наложи да експлорна и фурната. Изпекох разни зеленчуци на грила и стана чудно кьопоолу! Не съм го снимала, защото нямах красива купа за сервиране. И не се тревожете, скоро ще публикувам всичките си невероятни рецепти, за да можете и вие да се докоснете до божествената ми кухня... (Такава съм си - самата скромност!)
Извинявам се за леко скучната и не много просташка публикация. Очаква се да почнат да ми се случват и по-интересни неща. Stay tuned!
